Звукът "К" е един от първите звукове, които се появяват в цялата реч на малките малчугани.Ранен онтогенетичен звук.Неговото произношение се усвоява в добри темпове от децата в предучилищна възраст. Наричам го брат на един друг звук "Г". Редно е да се усвои на около три годишна възраст, най-късно до четвъртата им година. В пракитката си срещнах деца в трета група , които не могат да го усвоят, но с подходящи упражнения дори бих казала, че им става след време доста по-лесно.
Какво е характерно за правилното произнасяне на този звук?
- Езикът да е прибран в устната кухня;
-С близалка или с шпатулка може да го бутате назад;
- Наличие на усмивка;
Първо се демонстрира постановката на звука от логопеда пред огледалото. След това се пристъпва към артикулационни упражнения. Може с близалката , тъй като като е вкусна и съм установила, че много им харесва на дечицата.
След постановката се извършва автоматизация,а именно затвърждаване на произношението в срички, думи, изречения, текст и т.н. Това е много дълъг период . но си струва резултатът. Първо установяваме срички в съчетания с гласни звукове. Например: "Ка", "Ке". Често,когато децата не могат да произнесат правилно звук "К" не могат и "Г". За това диференциацията на тези звукове е последният етап от артикулационната терапия. Редно е децата да се научат да ги изговарят правилно, да ги усетят, да ги разграничат и след това да се направят диференциацията. Аз им показвам на тези деца , които са в четвъртата група да разглеждат и буквите на звуковете от чист визуален аспект.
Харесват ми упражненията, които позволяват с пръст да проследяваш примерно буквата или картината. С пръст да минеш цял лабиринт и т.н. По този начин се развива тактилен гнозис, който е част от висшите корови функции. В друга статия може да поговорим за гнозис и праксис , както и за тези видове.
Очаквайте!