"О, Боже! "Така бих нарекла моята 2024-та година. Каква година само! Преминах през онова вътрешно сътресение, което разлюлява душата ти. Порастнах. Приех добротата си. Приех себе си. Знам, че съвестните хора не са за този свят и често биват прецакани , но аз съм окей с това. Добре съм с това, че съм и амбициозна може би свръх-амбициозна. Добре съм с
това, че се научих да регулирам емоциите си, поведението си, мислите си. Научих се да различавам фалшивото от истинското. Научих се да избирам мъдро хората около мен. Научих се да не отварям на всеки дума за себе си. Придобих смелост! Разделих се с много хора, които показаха истинското си лице. Започнах да се боря за мечтите си. Смених средата, която не ми харесваше. Определено 2024-та беше годината на действието. Записах се да уча в университет, в който никой не предполагаше, че точно там ще отида. Посетих безброй места и събития с единственото желание да срещна нови хора в живота ми. Научих се или все още се уча да поставям граници. Разбрах, че поставянето на граници не означава непременно да се разделяш с хората. Разбрах също, че да имаш край теб неосъзнати хора е най-голямото наказание, което може да те сполети. Та дори да съм неизгодна за този свят, неудобна за други хора, впечетляваща за едни всъщност най-важното е човек да знае стойността си, нали ? Моята вече я знам и нямам съмнения в способността си да се справя със следващите битки , както и да посрещна хубавите моменти с най-голямата прегръдка, която съществува на света. И нека 2025-та година бъде: "Чудо"!
Равносметки или време е за вътрешното огледало...