Наричам го брат на звук "С". И двата говорни звукове са част от семейството на съскавите звукове. Заемат своето място в средната онтогенеза. Поставя се звук "З" след правилно произношение на звук "С".
Какво е характерно за правилно произнасяне на звук "З"?
- Устата да е във форма на усмивка;
-Може да се опитаме с пръсти да задържаме назад устничките за по-дълго време и да изговаряме продължително сричката"ИС";
-Зъбите да са прикрепени едни върху други;
-Да липсва отвор между зъбките;
-Ръката на детето поставена под гърлото и да се произнася Мммм, като горната устна отхапва долната
!. При звук "С" изключвам гласа и обяснявам на децата кога изключвам гласа и кога НЕ ;
-Плавно преминаване от произношение на звук "С" към звук "З". Чрез допир върху гласните струни да се усети разликата в произношението на двата звука.
След правилното произношение се преминава към автоматизацията, а именно съединяването на изолирания звук в срички. Винаги започваме от гласните звукове, тъй като са доста подходящи за автоматизиране. Особено звуковите "Е" и "И", тъй като са в позата на удължена усмивка. В този етап на автоматизиране бих показала различни нагледни изображения, в чиито наименования имаме конкретния звук. Започваме с думи с първи звук "З", след като търсим средна и крайна позиция. Формират се умения за фонологично осъзнаване. Може с помощта на сензорни кутии при по-големите деца да предложите да откриете буквата на звука и да я откриете при други звукове. Бихме могли и да рисуваме с пръсти буквата на звука или да направим изложба с картинки за по-малките. Важно е децата чрез въображението да усвоят и затвърдят правилното произношение на звука в устната реч. Не е достатъчно да го научите изолирано , а е важно да го автоматизирате, слеете, адаптирате в средата, в която се намира с другите звукове. Гледайте на устната реч като на едно семейство. Нейните членове са звуковите, сричките, едносричните и многосричните думи, изреченията, текстовете и т.н. Ако един звук е затруднен , ще прехвърли затруднението си върху другите.