Гнозис

Всяка една наука има понятиен апарат. Гнозисът и праксисът са част от понятията на тази наука. Учат се и по биологична психология. В днешната статия ще разгледаме единствено и само гнозис, а праксис ще му отделя отделна статия. 

Какво представлява гнозисът? Това е сложна преработка на получената информация, при която обектът се диференцира, разграничава и класифицира. Работата върху развитието на гнозис в логопедичната терапия е изключително важна. 

Наблюдават се следните видове гнозис: 

1.Фонемен гнозис-способността да възприемаме говорните звукове. Детето първо възприема звуковете в съзнанието си, осмисля ги, чува ги, а след това чак се опитва да ги възпроизведе. Усвояването на звукове се съпровожда и с графичния образ на съответните им букви. Тук идеята не е да се научат още в предучилищна възраст да пишат, тъй като край тях има амбициозни хора, а често от визуален аспект да ги разпознават. Имаме два етапа тук, а именно назоваване на конкретните звукове и тяхното разпознаване;

2.Тактилен гнозис - аз много харесвам този вид гнозис. Чрез него придобиваме способността да разпознаваме предмети от околната среда единствено чрез докосване. Често слагам в една торба играчки и карам дечицата да ги опипват с ръце и да се опитат да ги разпознаят. Може и също върху тениската или блузката с пръсти да рисувате нещо или те на Вас с възможност за назоваване;

3.Обонятелен гнозис - способност за разпознаване на обекти и предмети чрез миризми или дадени аромати;

4.Зрително-предметен гнозис - способността чрез онагледени картини да разпознаваме обекти и предмети от околната среда;

5.Пръстов гнозис - назоваване и разпознаване на наименованията на пръстите на ръката. Установила съм,че това им е трудно , но ако им нарисуваш ръка и ги помолиш да я оцветят или украсят би могло да им бъде по-интересно. Често включвам арттерапията там, където усещам, че е скучно .

Логопедията не предлага само терапия за коригиране на нарушени звукове. Логопедията подобрява артикулационната способност, предлага усъвършенстване на други компоненти, които развиват детския мозък и обогатяват вътрешния свят на детето. Грешно е схващането ,че логопедът само учи детето да говори правилно. Логопедът го напътства и в много други сфери. Често ги изслушваме понякога и уставяме всичко настрана, за да разберем и тяхната мъка, тъй като има дни, които идват без настроение. Опитът, подходът, вниманието на специалиста, емоционалната връзка, която се изгражда между учителя и детето... В момента, в който детето хване ръката на специалисти тогава можем да кажем, че започва началото на качествена терапия.